Периапичните грануломи се увеличават бавно и могат да достигнат няколко сантиметра в диаметър. По-малките лезии (с диаметър няколко милиметра) нямат ясно определени граници и могат да бъдат трудни за идентифициране.
По-големите грануломи, обаче, имат добре очертани граници и често са заобиколени от снопове колаген, подобно на желатин вещество, което ги прави идентифицируеми на рентгенова снимка без много усилия.
С увеличаването на грануломите те не предизвикват разширяване на засегнатата област, но могат да причинят загуба на костна маса около върховете на корена. Освен ако не се развие вторична инфекция, няма други симптоми, свързани с периапикалния гранулом.
Ако се остави да прогресира, грануломът може да се развие в ирадикуларна киста. В допълнение, той могат да причини вторична инфекция, която да доведе до остър или хроничен абсцес, причинявайки силна болка.
Вероятно при лечението ще трябва да се премахне заразената части от зъбната пулпа, като се извърши терапия на кореновия канал.
Ако не може да се отстрани инфекцията с терапия на кореновия канал, може да се наложи да се извади (отстрани) засегнатия зъб. Това е крайна мярка, към която зъболекарите се стремят да не прибягват.
Може да се наложи да бъде предписан антибиотик за борба с инфекцията. Ако имате някакъв дискомфорт, свързан с вторична инфекция, изплакването с топла солена вода може да осигури известно облекчение. Смесете една чаена лъжичка сол в една чаша топла вода и внимателно жабуркайте, след което изплюйте.
Коментари