Застраховане & Здравно осигуряване

Здравното осигуряване е точно като останалите форми на осигуряване. То е застрахователна форма на колективизъм, която позволява на хората да посрещнат рисковете, в този случай – рискът, свързан с разходите по заболяването. Тази колективна форма обикновено е публична собственост, или иначе казано се организира от хора с нестопанска цел, въпреки че в някои държави застрахователните полици могат да се управляват и от организации с нестопанска цел. Понякога се използва в най-широкия смисъл на застраховка, покриваща увреждане или дългосрочни грижи, или попечителски грижи. Тя може да осигури програма, спонсорирана от Министерството на труда и социалната политика или от частни застрахователни компании. Тя може да бъде закупена групово (например, проучване, което да покрие служителите) или индивидуално.

При всяко положение групите или отделните личности, които покрият данъчните вноски, си помагат в защитата срещу неочаквани разходи по здравеопазване. Подобна полза е плащането на някои медицински добавки, което също може да стане чрез социални програми, финансирани от правителството.

При оценката на риска на разходите по здравеопазване и грижи може да бъде разработена обичайна финансова структура, която да гарантира, че средствата са налични за изплащане на здравни услуги, както е определено в застрахователния договор. Ползите се управляват централно – от правителствени агенции, частни компании или организации с нестопанска цел.

Застрахователната полица е застрахователен договор за човек или неговия спонсор (например, работодател). Здравният договор може да бъде подновен ежегодно или ежемесечно. Видът и размерът на разходите, които ще бъдат покрити от застрахователната компания, се съобщават предварително от държавите или Книгата за свидетелства. Задълженията на осигуреното лице могат да приемат различни форми.

Застраховка „Злополука” се дава от работодателя и обикновено покрива всички рискове по стигането до работа и работното място. Дългосрочните грижи се покриват наполовина, а другата половина - от работодателя или служителя и включват случаите, когато лицето е неспособно да ръководи сам своите дневни дейности (хранене, почистване на апартамента, лична хигиена и т.н.). Те са около 2% от доходите от работната заплата или пенсия, като работодателите изплащат вноски на работодателя. Има две системи на здравеопазване – Национална здравна служба и частно осигуряване. И двете системи се борят срещу нарастващите медицински разходи и демографските промени. Средно 87,5% от хората, които са здравно осигурени, са членове на публичната система, докато 12,5% се покриват от частното осигуряване (от 2006).