Мястото на детето в семейната йерархия

Кажи ми кое дете си и ще ти кажа какъв си. Важна роля за това какъв си като личност има това в какво семейство си израснал и кога точно си се появил.

Още в утробата, с нас се случват много процеси, които определят някои от индивидуалните ни черти и повлияват нашето личностно развитие. Но знаете ли, че от това кой по ред сме се родили може да зависи как ще се формира характерът ни? Ето как...

Първото дете

При появата си първородното дете обикновено получава цялото внимание и любов на родителите си. Но едновременно с това получава и целият набор от родителски изисквания и амбиции. Това може да стимулира развитието му, но го поставя в позиция на постоянно наблюдение и контрол. Затова първите деца обикновено израстват много по-отговорни и следващи желанията на родителите си, понякога само от страх да не ги разочароват.

Най-голямата криза в живота на първото дете е неговата „детронация" след появата на второто. То губи част от вниманието, което е получавало досега и лесно може да разтълкува ситуацията като загуба на любов. Тази болка е по-голяма ако детето е още малко и не се чувства готово да поеме отговорностите, възложени му от родителите. Появата на по-малко дете веднага променя първото в очите на родителите като голямо и справящо се. Започват да му възлагат грижата за по-малкото, карат го да се учи да отстъпва и това изиграва ключова роля за изграждането на неговия характер.

Второто дете

Всеобщо мнение е, че второто дете се гледа по-лесно. Това е така, защото родителите са по-спокойни, подготвени и уверени. Второто дете има късмета да върви по утъпкания път, проправен от по-големия си брат или сестра. Родителите вече са осъзнали своите пропуски и са заредени с повече търпение за възпитанието на второто си дете. В резултат на това и то се чувства по-спокойно да прави първите си стъпки в живота.

Ако второто дете е и средно дете

Тази позиция в семейството е най-неблагоприятна от гледна точка на детето. Най-често то нито се ползва със свободата на първото, нито привилегиите на най-малкото. Налага му се постоянно да балансира между двете и често му се случва да няма собствено мнение или да го отстоява трудно. За сметка на това то може да развие добри умения за водене на преговори поради специфичната си позиция. Лесно може да развие и умение да се справя в напрегнати ситуации, поради това че се намира под постоянен натиск от две страни – желанието да достигне и изпревари по-големия си брат и страхът, че ще бъде догонен и изпреварен от по-малкия.

Най-малкото дете

Най-малкото отроче няма конкурент в семейството, с когото да дели позицията си – то е най-малкото и за него винаги ще има кой да се погрижи, кой да го утеши, кой да му помогне със съвет в труден момент. С това е свързан и техният неизкореним оптимизъм. Те винаги са уверени в успеха, никога не се отчайват и не униват. Често са безгрижни, но лесно могат и да манипулират обкръжението си ако ще имат изгода.

Най-малкото дете се радва на най-много внимание, както от страна на родителите, така и на по-големите деца. Лесно се научава да е гъвкаво и адаптивно, за разлика от по-големите деца, които обикновено са консервативни и трудно приемат промените.

При тях няма изисквания от родителите и им се прощава по-лесно, когато сбъркат. Отърсени от строги родителски изисквания, най-малките деца имат шанс да се развиват във всяка област, която им е интересна, дори и да не е толкова престижна. Те често приемат образа на романтичния герой, на авантюриста, на мечтателя с глава в облаците.

Неусетно много от нас опитват да пренесат тези семейни ситуации в бъдещите си връзки и това е предпоставка за нови, интересни комбинации в характера на поколението ни. Може би сега ще се върнете назад и ще осъзнаете някоя интересна истина и за себе си.