Неблагоприятното въздействие на стреса и природните методи за борба с него

Понятието стрес  (англ.stress - натоварване, напрежение) е употребено за първи път във физиологията и психологията от Уолтър Кенън, а по-късно и от канадския учен Ханс Селие през 40те години на 20 в. На него дължим и научната дефиниция на адаптацията като съвкупност от процеси, които настъпват в тялото при изменение на факторите на околната среда. 

Още през 20-те години канадският физиолог обръща внимание на това, че при различни инфекции са проявяват общи реакции в организма - температура, слабост и загуба на апетита. Подобни реакции се наблюдават и при отравяне, излагане на студ или горещина, изгарания и др. Въз основа на това той създава своята теория за адаптацията, в която отчетливо разграничава трите отделни фази - реакция на тревога, стадий на съпротивляемост и изтощение. Във всяка фаза в организма настъпват определени нервни и хормонални изменения.

Човек попада в опасна ситуация. Неговото дишане се учестява, а кръвта се насища с повече кислород. Сърдечният ритъм се ускорява,а потокът на кръвта се променя. В по-важни органи като мозъкът и мускулите постъпва повече и по-богата на кислород кръв, за сметка на по-второстепенни органи като тези от храносмилателната или половата система. Хормоните на стреса предизвикват увеличаване на въглехидратите в кръвта - бърз източник на енергия. При нормални условия, след настъпване на фазата на тревога, бързо преминава и фазата на адаптация. Организмът на човек приема и реагира ефикасно на въшното въздействие на средата. При дълго и продължително въздействие на стресовите фактори, нерядко процесът на стимул-реакция се забавя и нарушава. Всички жизненоважни системи в организма нарушават своя естествен ход, натрупва се хронична преумора, проявяват се различни болестни състояния и нервен и физически срив. 

Способността да изпитваме стрес е като способността да изпитваме болка - неприятно, но необходимо и жизненоважно качество. 

Адаптогените са биологичноактивни вещества от природен произход (основно растителен), които стимулират способността на организма да се бори с външни и вътрешни фактори на стреса. Те спомагат за поддържане на стабилността на важните вътрешни показатели (т.е.хомеостазата) в постоянно променящата се околна среда. Понятието "адаптоген" е въведено от съветския изследовател Н.Лазарев през 1947 г. Действието на адаптогените по отношение на компенсиране на въздействието на стреса е многопосочно. Те стимулират динамиката на нервните процеси, повишават нивото на неспецифичен имунен отговор, устойчивостта на тялото към неблагоприятни фактори (екстремални температури, токсини, радиация, шум, вибрации и тн.), работоспособността и психическата устойчивост. Това позволяна да се смекчи ударното натоварване на организма във фазата на тревога и подпомогне фазата на адаптация. Характерна черта на адаптогените от природен произход е липсата на странични ефекти, негативни последици и лекарствена зависимост, в сравнение с много синтетични препарати. 

• Женшен (Panax) В източната медицина отдавна считали растението за средство, подкрепящо жизнените сили и удължаващо живота. В класическите китайски медицински трактати женшенът е бил начело на най-ценните и почитани "императорски" билки, но в европейската медицина отношението не било по-различно от това като към рога на носорог или други подобни източни целебни средства. В средата на 20 в. отношението се променило коренно и растението било прието във фармакопеите на редица държави. Женшенът активира енергитичната страна на обмяната на веществата, повишава секрецията на хормоните на хипофизата, стимулира имунната система и подобрява нервните процеси.
• Сибирският женшен ( Eleutherococcus senticosus) бил до 60-те години почти неизвестен за западната медицина. Притежава мнигостранно адаптогенно, тонизиращо и общоукрепващо действие, но ефекгъг е по-мек в сравнение с този на женшена. 
• Родиолата (Rhodiola rosea), известна като златен корен е растение, чието действие е взаимствано от алтайската народна медицина. Подобрява кръвоснабдяването на мозъка и мускулите, препазва сърдечно-съдовата система и увеличава белтъчния синтез. 
• Индийският женшен (Withania somnifera), известен като ашваганда е адаптоген, който наред с общия стимулиращ и общоукрепващ ефект върху целия организъм, има силно успокояващо и възстановяващо действие върху нервната система. 
• Шизандра (Schizandrae chinensis) или китайски лимонник е добро средство на връщане на загубената физическа и умствена работоспособност, стимулира функцията на черния дроб.our text here ...