Свидетелства за началото корабоплаването

Първият пък писмен документ на корабоплаването е „по млад" от първата находка почти с 5000 години.Той е фиксиран върху камък по нареждане на египетския фараон Снофу–2900г.пр.н.е.

Първата писмена инструкция за построяване на кораб е от втората половина на IV хилядолетие пр.н.е., намерена е при разкопките на Ур – град-държава на древните шумери (южната част на днешния Ирак).Тя е била съставена през 3400 г.пр.н.е. Първото писмено ръководство за товарене и поддържане на кораба датира от 2500г.пр.н.е.

Интересното е ,че когато човекът навлязъл в морето, той вече бил преминал от лова към земеделието и развъждането на животни. Та нали земеделието съществува отпреди повече от 8500г.

Най-стари преки доказателства за строеж на кораби са намерените в Дания, в селището Магле Мьоз и в Англия, в селището Стар Кар, части от гребла, чиято възраст е доста внушителна - почти 10000 години! На територията на древнонубийската страна Куш (северната част на днешен Судан) е намерена древна рисунка на плавателен съд, а в Холандия, край Песе - останки от еднодръвка, издълбана през VI хилядолетие пр.н. е. И така, още от незапомнени времена, когато не е притежавал не само медни или железни оръдия на труда,но и каменни брадви, длета, игли и не е строял градове, мезолитният човек е започнал своите пътешествия по море.

Най–старият от стигналите до нас наборни кораби (кораби, чиито корпус се състои от дъсчена обшивка и вътрешен скелет–набор) е откритият през 1952г. кораб в южната част на Хеопсовата пирамида в Египет. Възрастта му е почти 2500 години! Корабът бил отново сглобен и от 1982 година е изложен за показ в специален музей близо до пирамидата. Това е сърповиден плавателен съд с водоизместване около 40 т., дължина 43,4 м. и ширина 5,9м. Той има шест двойки гребла, дълги 8,7м., и две кормилни гребла на кърмата, дълги 6,8 м. В средната част на кораба се намира надстройката или т. нар. навес със дължина 9,1м и ширина 4,2 м откъм носа и 2,7 м при кърмата.

Частите на кораба, всичко 1224 на брой, са били направени главно от ливански кедър. Дъските от обшивката с дължина до 22,7 м. и дебелина 12–14 см се съединявали по краищата чрез дървени сглобки, а по жлебовете – с клинове. Всеки жлеб от обшивката бил уплътнен от вътрешната страна с канална рейка. Корабът е речен, плоскодънен, с кована конструкция, а най – голямата изненада за специалистите се оказаха 67-те напречни дънни греди (флорите) и централната надлъжна греда, положена върху опорите, през които преминават бимсите. Върху тях  е закрепена палубната обшивка, която освен това се подпира и от два надлъжни пръта и бордови стрингери. Това било още едно свидетелство за широкото развитие корабостроенето в Египет и за неговите утвърдени традиции...

По–нататъшна важна стъпка в развитието на корабостроенето бил преходът от загребващия прът към греблата. Поставяйки пръта към планшира, човекът създал греблото, лост или по-просто казано –греблото. Намаляло и необходимото мускулно усилие, което веднага било признато за твърде изгодно. Кога точно било използвано за пръв път греблото за сега не е известно. Установено е, че на барелефите в египетските монументи от периода 2800–2000 г. пр. н. е. са изобразени кораби с 40 гребла.

И така, греблото се използва вече 10 000 г., за това с по–голяма или по–малка точност може да се твърди, че времето, по което е бил създаден първообразът на кораба, потъва  още по дълбоко в хилядолетията. Това било и първото в историята на човечеството транспортно средство.

Корабите на 21-ви век, предназначени за круизи по река или морски круизи са много по-модернизирани, отколкото в миналото. Това е съвсем естествен процес... Те са съобразени с изискванията и нуждите на туристите и им предлагат много удобства и забавления. Разбира се, корабите за туристи не са единственият тип, който се създават. Използват се мореплавателни средства и за други цели.