За алгоритмите...

Всеки алгоритъм е списък (наредено множество) от команди. Нееднозначното тълкуване на много думи от говоримия език обаче създава сериозни проблеми. Например изречението "Видях Петър с моя бинокъл" можем да го интерпретираме по два начина. Ето защо при описание на алгоритми ние ще ограничим свободния език само до няколко думи, на които ще придадем специален смисъл.

Командите и алгоритмите в дадена компютърна система, се номерират с естествени числа. Така те се идентифицират еднозначно в множеството от всички команди в алгоритъма. Обикновено номерата им са в нарастващ ред, което прави алгоритмите по-лесни за четене и изпълнение. Командите се изпълняват в реда, в който са записани. Понякога този ред може да се наруши и това се случва при т.нар. команди за преход. Те изрично посочват следващата команда, указвайки нейния номер. Командите в езиците за програмиране обикновено се наричат оператори, но засега ние ще продължим да използваме термина команда.

Коментари. Практиката показва, че при съставяне и четене на алгоритми е добре някои от командите да са пояснени с допълнителен текст, записан в свободна форма. Такива текстове се наричат коментари. За да се различава текстът от алгоритъма от този на коментарите, последните обикновено се предхождат от специални знаци, които не могат да се интерпретират като текст от алгоритъма. За означаване на коментари ние ще използваме 2 последователни минуса „- -„.

Въвеждането на данни „отвън" по време на изпълнение на даден алгоритъм се извършва със специална команда, наречена команда за въвеждане. За целта в командата за въвеждане се записват имената на входните данни, а след това по време на изпълнение на алгоритъма се указват техните конкретни стойности.

За извеждане (показване, съобщаване) на изходните резултати се използва съответна команда за извеждане, придружена от изрази, чиито стойности се приемат за резултати от изпълнението на алгоритъма.

В един примерен алгоритъм могат да бъдат използвани команди за вход и изход, означени с „Въведи" и „Изведи". Входната данна е стойността на променливата R (радиус на кръг), а резултата от изпълнението на алгоритъма е лицето на кръга с въведения радиус.

На всяка величина може да се гледа като на специален обект, в който се „помни" текущата й стойност. При изпълнение на командата Въведи, текущата стойност на променливата се променя, като се запомня нововъведената стойност, а предишната се изтрива и вече е недостъпна.