Преместване до всяка точка на Земята

Съвременното развитие на услугите позволява да кажем спокойно, че вече съществуват фирми, които могат да осъществят преместване на семейство или фирма, съответно – на апартамент или офис до всяка точка на земното кълбо. В действителност това не е и кой знае каква рядкост – хората непрекъснато прибягват до услугата преместване, най-често в рамките на един град, по-рядко в рамките на една страна, после следват опциите – до произволна точка, но в същия континент, до друг континент и до... не, малко се поувлякохме, честно казано, преместване до друга планета още не съществува.

Има хора, при които, ако няма преместване в рамките на шест месеца, започват да нервничат, скучно им е, твърдят, че вече не могат да свирят на пианото при този еднакъв и втръснал им до смърт пейзаж. Такива хора обикновено живеят под наем, защото знаят, че рано или късно (по-скоро рано) ще им се наложи да искат преместване и по-лесно ще бъде, ако живеят под наем. За тях думата “преместване” е нещо като пътуване, пътешествие, приключение с неизвестен край. Живели са в южния край на града, хубаво им е там, спокойно, уютно. Но кой знае какво крият северните квартали? Дали да не извършат едно спешно преместване там – да поразгледат, да поживеят, да посвирят на пиано на север, пък после ще решават къде какво е.

Речено-сторено. Грабват телефона, вътре в два дни намират нова квартира, поръчват преместване и хукват по задачи. За такива се казва, че имат шило в... там някъде. Като пообиколят кварталите на града, малко по малко нараства в тях желанието за едно, така да се каже, по-генерално преместване. И се започва едно безкрайно преместване, защото, ако в един град възможностите все пак са ограничени, тръгнеш ли по други страни, по далечни градове, разбереш ли колко лесно в днешно време се извършва преместване, край – няма да има насита.

Колкото и да се опитваш да се възпираш с разни практични мисли от рода на “добре де, а пианото?”, нищо не се получава. Защото какво пианото? Няма нищо по лесно за преместване. Тъкмо си засвирил една джаз сюита на Шостакович, идват, прекъсват те, нарамват пианото и след някой и друг ден ти продължаваш със сюитата, а през прозореца зяпаш как лениво тече Темза. Ех, преместване, казваш си, тропваш капака на пианото и се размечтаваш за едно бъдещо преместване, на юг, далеч на юг, някъде отвъд Амазонка.

Такова едно, още по-генерално преместване, виждаш се вече на кораба с цялото си имущество, за момент се усещаш малко нещо остарял и си казваш: за един живот толкова много преместване сякаш засега стига.