Едва ли има човек, който да не се плаши от тази страховита болест и който да не е убеден, че все още няма сигурно лечение на рак. От време на време във вестниците се появява сензационна информация за току-що открит метод или лекарство за лечение на рак, но минава време, информацията заглъхва, докато се появи нова и съвсем различна, дори от различно място на Земята. В момента (средата на август 2013 г.) навсякъде пише, че австралийски лекари са изобретили лекарство за лечение на рак. Ни повече, ни по-малко, открили са го. Просто остава да видим докога ще е валидна тази информация?
Както при повечето сериозни и трудно лечими заболявания, и при изключително сложното засега лечение на рак се водят ожесточени (даже може би по-ожесточени, отколкото другаде) спорове между традиционната медицина и различните други способи, непризнати официално, но намиращи горещи привърженици сред болните.
В тези словесни престрелки е много трудно човек да се ориентира, особено при все по-повсеместното убеждение, че фармацевтичните компания си гледат интереса и не винаги налагат най-доброто на пазара. Нима не е така във всички области на монополизирания ни свят, питат убедените в световната конспирация?
Във всеки случай интернет е пълен с информации за лечение на рак със съвсем обикновени продукти като сода бикарбонат и кленов сок например. Те се предлагат на фона на историята на техния откривател (по-точно, на откривателя на възможностите им в тази област), който дълго се борил да ги наложи като добро и надеждно средство за лечение на рак, но така и не успял.
Пациентите му били много доволни, но всички останали, начело с браншовите медицински организации, го вземали на присмех, всячески му се подигравали и вредели, първо – от чиста злоба, второ – защото на част от тях той съсипвал бизнеса, друга част не можела да преглътне, че е възможно по толкова лесен и достъпен начин да се лекува нещо толкова сложно, което дори срещу много пари често се оказва нелечимо...
Иди, че разбери истината. Като това е само една от историите, напълнили виртуалното пространство. Има предложения за какви ли не лекове, обикновено придружавани с нескрита злоба към официалните методи, най-вече към лъчевата терапия, която според списващите тези мнения е всичко друго, само не и лечение на рака. Как е възможно, възмущават се те, да се прилагат толкова брутални методи, които дори и да дадат частични резултати, безнадеждно увреждат организма с радиацията си. Не е ли видно това, питат те, дори по това как изглеждат пациентите (наистина не е приятна гледка), подлагани на този тип лечение на рака?