История на пластмасовите опаковки

Днес пластмасовите опаковки са неизменна част от ежедневието ни. Ако се замислим, те на практика са навсякъде около нас – шишето с мляко, от което сипваме в кафето си, червилото, което слагаме преди да излезем, колата, в която се качваме, найлоновите пликчета в магазина, в които прибираме покупките си.
Всъщност интересна е историята как се стига до влизането на пластмасови опаковки в бита.
През 18. век в Малайзия и Бразилия е открит латексът, който може да става каучук. През 19. век вече се развива производството на каучук, от който стартира правенето на гуми. През петдесетте години на същия век е открита твърдата гума – ебонит. Така пластмасата навлиза в живота на хората – започват да се произвеждат бижута от нея, писалки, клавиши за пиано, части за лула. А първата употреба на пластмасови опаковки е през 1911г. – изобретяването на целофана. От тогава започва така наречената ера на пластмасата.

Ясно е, че откриването на пластмасата е голяма стъпка за индустрията и обществото. Това безспорно улеснява хората. Това, над което рядко се замисляме, обаче, е каква е вредата от пластмасовите опаковки, защото безспорно има такава. Доста от нас не осъзнават какво причиняват, изхвърляйки торбичката или шишенцето си на улицата или в морето, в реката, навсякъде, освен в кошчето за боклук.

През 1997г. в Тихия океан е открито така нареченото Тихоокеанско бунище – две огромни петна (западно, достигащо почти до Япония и източно, достигащо близо до Калифорния) от пластмасови опаковки, чиято площ е по-голяма от тази на континента Северна Америка.
Една пластмасова бутилка се разгражда около 500 години. На найлоновите торбички им трябват „само” около 60. Сами можем да се досетим какво причиняваме, като изхвърляме пластмасови опаковки навън. У нас мащабите на този проблем са също немалки – делфините във Варненския залив поглъщат части от пластмасови опаковки, докато се хранят.
А бактериите, които се натрупват отгоре, довеждат до промяна в теглото, отпадъците потъват на дъното и, носени от водата, се струпват на места, като образуват „бунища”.

Ето защо е добре да се съобразяваме с въведеното преди няколко години у нас разделно събиране на отпадъците. На различни места биват събирани хартиени, стъклени и пластмасови опаковки. След това е много по-лесно да се рециклират и използват отново, за да не се замърсява природата, за да не вредим сами на себе си.
Все по-разпространено става и заместването на пластмасови опаковки от хартиени или рециклирани такива – пликовете в супермаркетите са добър пример. Стъклените шишета и картонените кутии също са по-малко вредни, както и екоторбичките от плат. Сами можем да намалим вредата, причинена от пластмасовите опаковки, стига само да започнем да се замисляме.