Среща с шоколадови бонбони

Час- сутрешен, за кафе с …шоколадови бонбони, разбира се! Едни го пият с цигара, други- с безалкохолно, трети- чисто, а аз-задължително с шоколадови бонбони. Откак се помня, все си имам този „вреден” навик- да си подслаждам кафето и живота с много шоколад. Нали напоследък твърдят, че не бил толкова вреден, а напротив- даже го препоръчват. Съдържал разни полезни вещества, които не само разбуждали организма, но му и доставяли необходимите елементи за справяне с депресии, стрес, състезания и разни други житейски главоболия. Без дори да знам за тези „откривателства”, още от малка все си налитам на шоколадови бонбони. Майка ми често ги криеше на всевъзможни места, но когато й се примолех жално, ми разрешаваше да си хапна поне два бонбона. С уговорката , че трябва да останат шоколадови бонбони и за гости…Трудно се изпълнява такова уговаряне. Най-вече, когато насреща ти е страстен почитател на шоколада като мен!

След време и аз започнах да правя такива уговорки с моите деца: „ Не изяждайте цялата кутия шоколадови бонбони, оставете да има и за гости, и зааа…мен, разбира се. Поне да ги опитам!” Съпругът ми веднъж реши да ги скрие върху холната секция, защото се убеди, че имаме ли шоколадова бонбониера, от нея няма да остане нищо, след като аз знам за наличието й . Е, да, ама моята сладка интуиция ме накара да разчиствам и най-горната част на секцията и тогава се случи голямата изненада- като взеха да падат ония ми ти шоколадови бонбони от кутията…Цял шоколадов дъжд се изсипа отгоре ми. Но аз не се противих на това- събрах си бонбончетата и после сладко си ги изядох. За около час и половина. Мъжът ми не повтори да ги крие по този начин.

И тази сутрин пак ги гледам и се чудя- цялата кутия шоколадови бонбони е пред мен. Бонбоните са с портокалови корички и лешник. От кое бонбонче да си взема първо? Кафето ме подканя закачливо да си пусна любимото радио и да седна на масата за сутрешната си шоколадова релаксация. Скарана съм с диетите, затова смело посягам към първата кафява изкусителка- с лешникова ядка. Този път наистина ще оставя шоколадови бонбони и за другите у дома, да опитат поне, не да се „претоварят” с млечно-какаовото изкушение, което на времето било по-ценно дори и от златото. Не питах по хамлетовски дали да изям всички шоколадови бонбони или не, а просто реших еднолично- ще изям по пет от всеки вид. За да няма „сърдити” в кутията…След такова енергийно зареждане няма как да не издържа без храна поне до обяд. И няма как да не се усмихвам по-често. До следващата сутрин, когато отново ще имам своята чудна, почти любовна, среща с шоколадови бонбони…