Стилистика на дрехите от фолклора

 Без допълнителните аксесоари и атрибути цялостното въздействие на народния костюм би било слабо. Тези атрибути могат да се сравнят с онези акценти на четката на майстора, които дават завършен вид на картината и я карат да оживее. Поясът и коланът, торбичката за тютюн, ръкавиците, накосичниците и накитите за глава, гривните и обеците, носната кърпа и кърпата за глава (шамия), чорапите, пискюлите и др. елементи са неделима чест от ансамбъла на костюма, които му придават очарование и допринасят за неговото разнообразие и индивидуалност. В съвременния костюм, дори когато той е продукт на серийното производство, един допълнителен елемент или аксесоар може да допринесе за повишаване на естетическата стойност на дрехата и за нейната персонификация, да й придаде индивидуално звучене.

 Разнообразието от технически похвати и техники за обработване на материалите е друга съществена характеристика на националното облекло. Благодарение на естетическата мяра на българина и подходящо подбраните съчетания, употребата на много и с различни природни свойства материали не води до безвкусица. Ръчният начин на производство (чрез тькане, плетене, връзване) на основните материали за облекло, дава възможност да се отчитат индивидуалните потребности (произвеждащият най-често е и потребител на стоката) и съобразно с функционалното предназначение на дрехата да се подбира и най-подходящия за целта материал (лен, коноп, коприна, овча и козя вълна, метални нишки и др.), да се прилага онази техника и технология за производството му, която дава възможност за силно естетичеко въздействие. Според личните предпочитания и вкусове, майсторът е имал възможност да подбере най-подходящата сплитка, фактура, цветово съчетание, декоративна техника за украса и т. н. Особено богато е многообразието на декоративни техники в допълненията към облеклото дантели, колани, накосичници, ръкавици, чорапи и т. н. 

 В българските носии се срещат както украсните шевове и бодове в цялата им разновидност, така и фактурните, релефни аплици, ажурните техники, плетенето на една, две, няколко игли, връзването на възли (макраме), преплитането на конци с шевна игла, тъкане, обвиване (обличане) на спомагателни материали с конци, колосване и други технически похвати. Технологичната изработка на народните носии, с рационалното си приложение на разнообразни технологически похвати, самостоятелно или в комбинация помежду си, може да представлява голям интерес за проектирането на облекло от авангардната и висша мода, а и при други видове съвременно облекло.

 В световен аспект за съвременния проектант на облекло, силно възбуждаща творческата му енергия първооснова може да бъде националната култура на древните народи. Загадъчността и романтиката, с която са забулени повечето от тези култури, неясните им очертания и непълнотите в цялостния им облик, притулвани от големи времеви разстояния, дават възможност за развихряне на фантазията на проектантите и ги предпазват от преки, директни преноси на готови образци.

Източник: http://mes.bg/