И днес въпреки безспорните успехи на традиционната медицина, различните онкологични заболявания остават неразрешим проблем пред човечеството в световен мащаб. Не случайно датата 4 февруари фигурира в календара като ден за борба с всички онкологични заболявания по света. Всяка година от рак умират над седем милиона души. За нашата страна техният брой възлиза на 10 000 души ежегодно. Очаква се през 2030 г. страдащите от рак да наброяват една седма от населението на България. Страната ни е в дъното на черната класация по преживяемост при онкологични заболявания. Причинителите и причините за тях и днес остават неизяснени. Та кой би допуснал, че холандците, които са европейска държава с висок жизнен стандарт, са на първо място сред страните по брой, заболели от онкологични заболявания. Ракът се нарежда на второ място сред заболяванията, причина за смъртността на населението след сърдечно-съдовите заболявания в света.
И макар статистиката да сочи, че от онкологични заболявания страда основно населението на възраст над 65 години, то някои локализации на рака са често срещани и при децата. Изобщо, сякаш при рака „стандарти” не съществуват. Все пак се забелязват някои закономерности. Например най-често срещани са ракът на млечната жлеза при жените и ракът на белия дроб при мъжете. Статистиката сочи, че и двадесетгодишни българки страдат от рак на гърдата.
Генетична предразположеност, нездравословен начин на живот, радиационно облъчване и куп още условия се изтъкват като причина за развитието на онкологични заболявания. А защо в такъв случай от рак на белите дробове умират и хора, които през живота си „не са сложили цигара в уста”?
Надникнете в интернет и ще се убедите, че онлайн пространството изобилства от статистически данни за онкологични заболявания. Многобройни са и интервютата с лекари, твърдящи, че ракът е лечим. Защо тогава при диагностициране на ужасната болест никой доктор не дава на пациента гаранция за преживяемост. Именно това е страшното при развитието на онкологични заболявания – чувството за обреченост. Как да се довериш само и единствено на класическата медицина, като цифрите сами по себе си говорят повече от медиците. Нима починалите от онкологични заболявания пациенти не са се лекували? И именно тук идва ролята на един сравнително нов клон на медицината – онкопсихологията. Защото онкологичните заболявания засягат не само физическото тяло, но с още по-голяма сила те влияят върху психиката на пациента.
Задачата на онкопсихологията е да постигне това, което традиционната медицина отказва да направи – да вдъхне вяра и увереност на пациентите, заболели от онкологични заболявания, защото здравият дух е наполовина спечелена битка - http://www.ecocenterlotos.com/onkologichni-zabolyavaniya.html