Как създадохме два местни футболни „гранда”

В нашия градски квартал има много добри условия за спортуване. Кварталът ни е краен, но това си има и предимство. Ние си имаме истинско тревно футболно игрище. В квартала живеят доста футболни запалянковци. Често провеждаме футболни срещи, или както обичаме да се изразяваме, „мачлета”. Там се разгарят големи футболни страсти, дори си имаме и публика.

Постепенно с времето в квартала се оформиха два отбора, които редовно си организират мачове всяка събота и неделя. Нещо обаче „куцаше” в нашата футболна история. Всеки отиваше да играе с каквото има. Едни ритаха топката по анцузи, други по къси гащета и фланели, трети пък играеха голи до кръста. Един ден се събрахме и решихме, че е добре да си направим истински местни футболни клубове, всеки клуб със свой екип.

Имахме такова хубаво и голямо игрище с истинска трева , а нямахме футболни екипи. Не беше подобаващо при такава спортна база, ние футболистите да изглеждаме като една „разпасана” команда. След гласуване на играчи и привърженици решихме, че е добре да съберем доброволни дарения и с тях да поръчаме изработка на наши футболни екипи. Речено-сторено. Всички запалянковци в квартала отделиха средства и събрахме една сравнително добра сума.

Поровихме се във вестници и в интернет и установихме, че има фирма, която шие футболни екипи по поръчка. Преди да поръчаме изработката на екипите обаче, трябваше да сме наясно какви ще бъдат те. Ние имахме два местни отбора с класическия брой играчи. Трябваше да изберем нашите клубни цветове и емблеми. Имахме намерение да поръчаме футболни екипи по правилата, състоящи се от фланелка, гащета и чорапи. Всички бяхме много запалени и ентусиазирани от реализирането на тази идея. Съвсем друго си беше да играем с футболни екипи. Решихме, че единият отбор ще се казва „Стършелите”, като екипът ще се състои от жълта фланелка с черни вертикални ивици, черни гащета и жълти чорапи. Другият отбор прие не по-малко войнственото име „Ястребите” и неговият екип щеше да включва тъмно сиви фланелки, бели гащета и сиви чорапи. В квартала имахме един съсед, който навремето е играл футбол.

Той беше „доайенът” и обикновено играеше като съдия при всеки мач. За него щяхме да поръчаме класически съдийски футболен екип в черно. След като бяхме готови с проекта, се свързахме с въпросната фирма и определихме ден за посещение. Оказа се, че там шият не само футболни екипи, но и  най-различни спортни екипи. Тук можеше да се поръча ушиването на волейболни и баскетболни екипи, екипи за различни видове бойни изкуства и др. Тъй като сумата която бяхме събрали не го позволяваше, предпочетохме да поръчаме ушиването на нашите футболни екипи от по-обикновени платове. В следващите дни останахме в тръпнещо очакване на готовите екипи. Веднага определихме дата за първото  „официално” дерби, в  което „Стършелите” щяха да посрещнат „Ястребите” .