В българската логопедична литература речта при анатомични аномалии в оро-фациалния комплекс се описва с термина ринолалия. Понятието ринолалия произхожда от гръцки език и означава носова реч ( rhinos-нос, lalia-реч ). Определя се като нарушение на дишане, фонация, артикулация поради анатомно физиологични дефекти на говорния апарат. Като цяло най-честата причина за ринолалията са малформации от типа на вродени цепки на устните и или небцето, което разстройва цялата говорна дейност. В зависимост от това в кой участък се простират вродените цепки те са много разнообразни по големина и обхват.
По разположение цепките биват едностранни и двустранни: по размер биват пълни и непълни: по обхват биват изолирани само на небцето или само на устните, и комбинирани на устните и на небцето. Тези на устните са известни с лаическото название ,, заешка уста” , на небцето ,,вълча паст”.
Съществува и по особен вид цепка, сумбукозна, скрита. Скрита е под мукозната мембрана в задната част на небцето и се получава при несрастване на костите на твърдото и мускулите на мекото небце. Дълго време проблемът се е свеждал до отстраняването на анатомичните аномалии, а не толкова до развитието на речта. Многобройни и своеобразни са нарушенията на артикулацията, които в най-голяма степен са причина за неразбираемостта на речта. При ВЦУН артикулацията е цялостно нарушена, основна причина за което са анатомичната и физиологична патология на устните и езика.
Най общо ринолалията представлява гъгнив глас, носово говорене. Наблюдава се промяна в тембъра на гласа и неправилно произнасяне на звуковете. Един от основните симтоми при ринолалията е вял език който има ограниени движения и поставя бариера, насочвайки издишаната струя към носоглътката, поради това гласът звучи носово. Мекото небце при ринолалия е твърде пасивно и слабоподвижно. То не може да служи за преграда между устната и ностната кухина. Мимическите мускули се развиват по слабо заради по-трудното постигане на вакуум в устната кухина. Ринолалията се характеризира с пълно нарушение на звукопроизношението.
Коментари