Съвременното производство (а финландската фирма Fiskars заема много достойно място в него) се характеризира с изключително разнообразие на марки, модели, модификации и разновидности. Всевъзможните разлики между едни и същи продукти понякога възхищават, друг път подтискат, объркват и те карат да се замислиш – кому е нужна примерно безкрайната гама от по принцип едни и същи инструменти на Fiskars, наистина ли за всяка модификация се намират достатъчно на брой купувачи?
Да, казва си замисленият непрофесионалист в обработката на градини, вероятно има голяма разлика между греблото за листа и греблото за почва на Fiskars. Но, по дяволите, каква е разликата между греблото за листа на Fiskars с 14 зъба и греблото за листа на Fiskars с 16 зъба? Това ние не можем да кажем, затова само почтително замълчаваме и препращаме замисления читател към професионалистите от Fiskars. Те, освен друго, ще го светнат и за още нещо – за греблото за листа на Fiskars с 20 зъба...
Добре, засега да оставим настрана греблата (както и листата). Да вземем нещо друго. Обаче какво? Дали резач за листа на бонзай (sic!), дали клещи за преместване на трупи, дали мачете? Или не, я да се спрем на два комплекта прибори за хранене, и двата Fiskars, единият – Gusto 16, другият Gusto 24.
Тук вече ние се чувстваме напълно разбити, защото ако между 14 и 16 зъба е ясно, че поне броят на зъбите е различен, то между тези два комплекта, колкото и човек да ги разглежда, няма никаква видима разлика, освен в цената и в номерацията. Да, едва ли ще минем без специалистите на Fiskars да ни просветлят в сложната тематика на моделите и модификациите, на сплавите и материалите, на формите и повърхностите, на изпитаното и нововъденото, на традицията и новаторството...
А докато ги чакаме да ни обърнат внимание, докато разглеждаме различните олекотени метли на Fiskars, мотиките и мотичките, ни хрумва какво бихме желали да ги попитаме – тях, прословутите експерти на прословутата Fiskars. Така живо си представяме въпросите и озадачените им физиономии, че чак ни напушва смях.
Представяме си следното: показват ни те последният си модел ножици за билки, а ние хитро ги питаме: “Чудесно, но имате ли ножици за жълт кантарион? Не, не за бял кантарион, за жълт кантарион ни трябва. (Нямат, разбира се. Те нямат дори ножица за подрязване на четирилистни детелини, та за жълт кантарион ще имат!)
Показват ни ножче за присаждане, а ние още по-хитро питаме: “Чудесно, но имате ли ножче за присаждане на бяла череша върху седемгодишна джанка на южен скат? Нямате? Е, колко разочароващо, а уж сте Fiskars!”