За българските работодатели - за вас е

Здравейте, в тази статия ще изразя мнението си за тези работодатели, които накратко ги нарича измикярите. Ако ти си едни от тях и в момента искаш да разбереш какво мислят твоите служители, както често наричате работещите за вас, предварително да знаеш, че почти няма да коментирам парите които правиш на гърба на други, а просто похабения ти живот, с фалшивите и измислени приятели които имаш и смисъла за който живееш, след време никой да не се споменава с добро. Аз не съм тук да те нареждам, да горова за твоята безочливост и егоизъм, за това да ти дам малко размисъл за смисъла ти на този свят, защото колелото се върти и много вероятно е ти да си следващия който бъркаш в казаните, но аз лично не ти го пожелавам – докато имаш пари имаш и приятели, но вехтия бизнес е като всичко останало –променя се по-бързо от колкото си мислиш.

Завърших си лекото въведение но нека сега да поговоря малко за точно кои хора говоря. Имам предвид тези, които:

• си мислят че като са големи шефове, все едно разполагат с живота на хората които им вършат цялата работа
• си мислят че като са с при, са нещо повече, но са забравили какво са ги учили в училище, ако въобще нещо са учили
• си мислят че като са с пари и дават на другите колкото да оцелеят, могат когато си искат да ги нареждат и псуват и най-жалкото е че те живеят за това.

Нека да ти дам малко акъл, понеже се надявам че поради празнотата на главата ти по-лесно ще запомниш това което пиша. Мислиш че си различен, само заради материалното, а ако нямаше късмет, ако нямаше роднини или ако не беше се хванал с този който ти даде всичко, за което се ще си му длъжник цял живот (и да не казвам че сега няма измъкване от кашата която си задробил), какво щеше да прави, с какво си по-различен, какво можеш, какво си научил? Нищо, това е жалкото не се ли замислят: отиваш за да се заяждаш и да се дразниш, за да се почувстваш значим, за да се мислиш за нещо, за нещо, но не е така. Парите са най-малкото което може да дадеш, но не можеш да го разбереш, защото само това имаш, не само наяве, но и в главата ти няма друго. Не е смешно не е обидно, ако се обиждаш сам разбери че не си това което си искал да бъдеш. Щом се обиждаш значи не се харесваш и сега си казват „Гледай си работата пиши си каквото искаш аз утре като отида на работа ще им кажа аз кой съм”. Има много интересни неща, които може да научиш в този малък живот а ти си го пропиляваш заради злобарията си, заради това че нещо не се харесваш и искаш да си го изкараш на другите. Има стотици хубави сайтове в който може да научи нещо, виж Мъдрисимо, научи нещо умно, нещо вдъхновяващо за да обърни живота ти към по-смиленото, а красотата му сама ще дойде. Напиши например мъдри мисли, или картинки с текстове и дай на изображения, ще видиш Другата страна на живота, там където стигат малко, но знаят къде вървят.

Един съвет от мен: забрави злобата, защото какво виждаш тя те погубва, води и до много болести на теб ти харесва, защото си се изкривил, но това не значи че е нормално. Направи това което ти казах малко по-горе и се надявам, че моите думи няма да се изпарят, какво парите ти, защото след време остава от теб това, което си научил.