Водни и слънчеви часовници

Още в дълбоката Древност, хората изпитват нужда от измерване на времето. Изминаващите календарни дни били от значение за посяването и прибирането на реколтата. Съвременните часовници били непознати за древните общества. Те определяли годишните сезони, месеци и часове с помощта на Слънцето и звездите. Факт е, че различните общества се намирали на различно ниво на развитие. Докато за древните племена, които населявали Европа астрономията била непозната, то вавилонци и асирийци били напред в познанията за Космоса и определянето на астрономическото време. Едни от най – древните часовници, които са познати на човечеството са водните и слънчеви приспособления за определяне на времето.

Механизъм на водните часовници

Водните часовници са познати с наименованието клепсидри. Смята се, че те били открити от древните общества някъде през III в. пр. н.е. Тези измервателни уреди се превърнали в част от бита на древните елини, египтяни и вавилонци.Механизмът на клепсидрите бил изключително опростен. Часовникът представлявал два съда с вода. С течение на иминаващите часове, водата се преливала от единия съд, в другия. При някои от тези древни часовници имало и механизъм за движение на стрелка. В по – късен период от време, великият Архимед успял да изработи воден часовник с автоматично действаща фигура и хидравлически колела. Макар клепсидрите да задоволявали нуждите от измерване на времето, те били неподходящи за пренасяне по време на пътешествия по суша и вода. Изобретяването на пясъчните часовници решило проблема на пътешествениците.

Механизъм на слънчевите часовници

Слънчевите часовници са познати на историци и археолози от преди много години. Тези измервателни уреди били използвани от почти всяко древно общество. Механизмът им бил изключително опростен и се базирал слънчевото лъчение. Според историческите данни, слънчевите часовници били използвани още през 2000 г. пр. н. е. Първите цивилизации, които открили тази възможност за измерване на часовете били населяващите Египет и Месопотамия. Според археологическите проучвания, първите слънчеви часовници представлявавли забит дървен кол в земята. Древните хора определяли изминалото време по дължината на хвърлената сянка. Върху земята, хората разчертавали скала с равни интервали, но различно разстояние между тях. С течение на годините, дървените колове били измествани от специални каменни стълбове. Площадите на Древна Елада били снабдени с поне един от тези стълбове. Слънчевите часовници се разполагали на обществени места, като пространството пред храм или дворец. Точността на тези измервателни уреди е спорна. Известно е, че слънчевите дни не са еднакви през различните месеци и сезони. Този вид часовник е познат на историческата наука под названието „гномон“. По – напредналите в своето развитие римляни и гърци установили, че слънчевите часовници показват времето по – точно , ако са поставени под известен наклон.

Днес, съвременното общество не изпитва нужда от преливане на вода в различни съдове или измерване на сянката на сградите. Ръчни или стенни, днешните часовници са навсякъде около нас.