Днес българската държава се тресе от протести срещу правителството на Бойко Борисов.
Това е така не защото ГЕРБ се провалиха, ала за туй щото през последните две десетилетия
думичката демокрация остана празна дума. Всички говорят за гражданско общество, но реално
погледнато такова няма в нашата държава. Хората протестират само тогава, когато ножът опре
о кокала, но никой не излиза смело, за да предпази свободата си от посегателства тогава, когато
тя е най-уязвима. Всички бачкат за малки заплати, но не стачкуват затова, а видиш ли стоките
били скъпи. Представете си атиняните да се възправят против персите не като ги нападат, а в
последствие като им вдигнат цените на парното. Ето това щеше да е смешна гледка, същата като
нашето дередже сега.
Затуй, за да променим начина, по който живеем е нужно да променим начина,
по който мислим. Необходимо е да се вгледаме дълбоко в себе си и да видим собствените си
недостатъци преди да критикуваме околните. Всеки път, когато дирим работа трябва да внимаваме
заплащането да бъде такова, което реално ще отговаря на нашата самооценка. И когато приемаме
нашето възнаграждение да бъде далеч по-ниско от това, което ни е необходимо да оцелеем, то
тогава не трябва да се сърдим, че е трудно да си платим сметките, че не можем да живеем като
бели хора. Винаги когато получаваме заплата за работата си, трябва да отстояваме принципа, че
заплащането трябва да отговаря на свършеното от нас. Никога не бива да забравяме, че хората
са свободни само тогава, когато не зависят от други. И ако някога трябва да поемаме удари, за
да отстояваме правото си да живеем свободни, то ние не трябва да се страхуваме, защото за
свободата човек е нужно да е готов да плати дори най-високата цена. Тази идея е била водещ
идеал и за онези атински граждани, които преди около 2500 години са се опълчили в маратонското
поле срещу многобройната армия на персите. В онези ранни септемврийски дни човечеството за
първи път е станало свидетел на раждането на гражданското общество зад хоплоните на гръцките
хоплити.
Коментари