Намиране на главата на Йоан Кръстител

На 24 февруари Православната църква почита паметта на първото (IV век) и второто (452) придобиване на главата на Йоан Кръстител.
Пророк Йоан строго осъждал престъпленията на владетелите, призовавайки ги да се покаят. По-специално той публично осъдил неморалното поведение на владетеля на Галилея Ирод Антипа, който бил женен за Иродиада. Антипа съблазнил красивата Иродиада, която била жена на неговия полубрат Ирод Филип. Йоан се появил в двореца на тиранина и точно пред гостите в банкетната зала го обвинил в грубо нарушение на законите.
Ирод не се разкаял, а, напротив, арестувал пророка и го вкарал в затвора. Какво да се прави с него по-нататък остава неясно: екзекуцията на толкова добре познат човек сред хората можело да предизвика размирици сред населението на Галилея. Но обвинителната реч разгневила съпругата на Ирод. Публично обидената жена жадувала за отмъщение, което непосредствено извършила с помощта на дъщеря си Саломе.
На тържеството в чест на рождения ден на Ирод Антипа Саломе танцувала толкова красиво, че Ирод пред гостите обещал на момичето да изпълни всяко нейно желание. Окуражена от майка си, Саломе поискала главата на Йоан за подарък. Човекът, изпратен в затвора, отрязал главата на пророка и я подарил на момичето - зловещ подарък върху сребърен поднос.
Иродиада наредила да не я погребват главата заедно с тялото, тъй като се страхувала от възкресението на пророка. След обезглавяването на Пророка, Предтеча и Кръстител на Господ Йоан, тялото му е погребано от учениците в град Самария Себастия, а честната глава е скрита от Иродиада на безчестно място. Главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не могла да приеме главата на един Божи пророк да остане на безизвестно място и тайно я откопала и я преместила в Йерусалим, където я погребала отново в Елеонската гора. Царската икономка Йоана (светият евангелист Лука я споменава - Лука 8: 3), тайно взела светата глава на Благочестивия Йоан, поставила я в съд и я погребала на Елеонския хълм - в едно от именията на Ирод.
В памет на тези събития се отбелязва денят на обезглавяването на Йоан Кръстител. В православната църква това е ден на строг пост. В народната традиция обезглавяването е довело до редица обичаи и суеверия: забранено е да се работи с остри предмети, да се ядат кръгли зеленчуци и плодове и да се реже хляб. Учениците на Пророка погребали обезглавеното тяло на Йоан Кръстител в Себастия, близо до гроба на пророк Елисей, но тогава с тялото на светеца започнали да се случват чудеса.
След много години имението преминало във владение на благочестивия благородник Инокентий, който започнал да строи там църква. Когато започнали да правят основата, бил намерен съд с честната глава на Йоан Кръстител. Инокентий научил за величието на светинята чрез благословените знаци върху нея. Така се състояло Първото откриване на главата. Инокентий я пазел с най-голямо благоговение, но преди смъртта си, страхувайки се, че светинята няма ще бъде поругана от неверниците, той отново я скрил на самото място, където го намерил... След смъртта му църквата изпаднала в запустение и рухнала.
В дните на равноапостолния цар Константин Велики (+ 337; комм. 21 май), когато християнската вяра започнала да процъфтява, самият свети Предтеча се явил два пъти на двама монаси, които дошли в Йерусалим, за да се покланят на свети места и открили местонахождението на почитаемата глава. Монасите изровили светинята и, като я сложили в торба с камилска козина, отишли в дома си. По пътя срещнали непознат грънчар и го оставили. Не знаейки какво носят, грънчарят спокойно продължили по пътя си. Тогава самият свети Предтеча му се явил и му заповядал да избяга от небрежните и мързеливи монаси, заедно с онова, което било в ръцете му. Грънчарят се скрил от монасите и у дома с чест пазил честната глава. Преди смъртта си той я запечатал и я дал на сестра си. Оттогава честната глава непрекъснато се пази от благочестиви християни, докато свещеникът Евстатий, заразен с арианската ерес, не станал неин собственик. Когато неговото богохулство било разкрито, той бил принуден да избяга. След като погребал реликвата в пещера близо до Емеса, еретикът се надявал впоследствие да се върне и отново да я вземе, за да разпространи лъжливото си еретично учение с нея. Но Бог не го позволил. Благочестиви монаси се заселили в пещерата и тогава на това място възникнал манастир. През 452 г. св. Йоан Кръстител посочил във видение на архимандрита на този манастир Марцел мястото, където била скрита главата му.

Еретикът се надявал впоследствие да се върне и отново да го завладее, за да разпространи фалшиво учение. Но Бог не го позволи. Благочестиви монаси се заселили в пещерата и тогава на това място възникнал манастир. През 452 г. св. Йоан Кръстител във видение посочва на архимандрита на този манастир Марцел мястото, където е била скрита главата му. еретикът се надявал да се върне по-късно и отново да го завладее, за да разпространи фалшиво учение. Но Бог не го позволи. Благочестиви монаси се заселили в пещерата и тогава на това място възникнал манастир. През 452 г. св. Йоан Кръстител във видение посочва на архимандрита на този манастир Марцел мястото, където е била скрита главата му. Това придобиване на главата започнало да се празнува като Второ. Светинята е пренесена в Емеса, а след това в Константинопол. 

Източник: ikonopis.bg