Вратите имат далечна история, която е изобразявана в миналото по изрисуваните стени на Египетските гробници, представени като единични или двойни конструкции от дърво.
В миналото се е вярвало, че те са били портал към задгробния живот, като някои от вратите са водели до важни места .Като стилове са изрисувани вертикални такива, които се държат на рамка, представени освен единично, така и като двойни врати, както и хоризонтални, снабдени с напречна релса, позволяваща плъзгане. Най-древните входни врати са изработени от дървен материал, като тази изработена за храма на цар Соломон е от маслиново дърво ( 31-35в.), с обков от злато. В изработката им освен маслиново дърво са използвани още: кедър, дъб, бряст и кипарис. Описваните от Омир врати по-късно са били обикновено рамкирани от сребро или месинг.
Най-старата намерена врата в историята на целия свят е 5000 годишна, намерена от археолози в Швейцария, в Цюрих. Тя е изработена от топола - едновременно здрава и елегантна.По думите на Нилс Бляйхер (ръководителя на разкопките) дизайна на подредбата на дъските е изключителен, както и пантите са били почти като нови.
Подобна находка на историческа врата има и в България. Изработена още през Средновековието, тя е на повече от седем века, запечатана в историята с изработката си от дъб. Днес през прага влизаме в Боянската църква, макар не винаги да е била на главен вход.
Поставянето ѝ на такъв, е преустановено след реконструкция на храма от боянчани, за запазване на духа на отминалите епохи.
Една от най-интересните е историята на вратите от гръцки и римски произход, които за годините си е било възможно да бъдат всякакви – двойни, плъзгащи се, единични или сгъващи се.
Най-често срещаните двойни врати са били тези на храмовете. Подобен пример са вратите на църквата „Свети Свети Козма и Дамян" в Лацио, олицетворяващи работата на римляните с прецизната изработка от метал, рамкирани с бронз за този период.
Редуването на традиции и начините на изработка, са познати още от Древността – използването на метал и дърво, изработката на единични, двойни и плъзгащи врати.
Древноегипетскататрадиция и днешните майстори, се опитват да вдъхнат живот на стари модели от Елада, Древен Рим и Египет. Около Втората световна война най-предпочитани са вратите изработени от олово и метал, като по-късно отново се завръщат предпочитанията към тези от дърво.
Това, което днес познаваме като класическа врата се появява в периода между 60-70 години. В днешно време познаваме богато разнообразие по дизайн, декорация, както и изработка, с най-често използвани материали за изработка и производствоот Орех и Дъб, тъй като са считани, че притежават най-голяма здравина.
Съществуват още много материали за изработка, но класическите дървени или метални врати в годините са се превърнали в лукс, познат на ценителите на историята.