Живял някога в едно малко селце беден художник. Той бил много талантлив, но и много самотен. Художникът живееше в малка и стара къщурка, която от години никой не бе посещавал. На нея имало много изгнила врата, която издавала отблъскващ звук при отваряне и затваряне.
В селото имало поверие, че ако минеш през стара и скърцаща врата ще те настигне беда.
Въпреки неугледния външен вид на къщата, вътре всичко било цветно и красиво, заради живописните творения на бедния художник. За толкова години в самота, той нарисувал хиляди картини, които никой не бе виждал и оценил.
Веднъж художникът решил да отиде на пазар. По пътя срещнал малко момиченце, което се опитвало да нарисува къща. Художникът се спрял и го погледал. Не след дълго решил да помогне на момиченцето с рисунката. Детето останало много доволно и поискало да се научи да рисува повече неща. От този ден художникът и момиченцето станали неразделни приятели и започнали да създават много красиви картини заедно.
Момиченцето имало много влиятелен баща с благородно сърце. Неговият занаят бил да създава много красиви входни врати.
Веднъж той видял рисунките на дъщеря си и се позаинтересувал кой е техният създател. Тогава детето разказало цялата история на баща си за срещата с бедния художник и как той й помогнал да развие своя талант.
След разговора бащата проявил желание да се запознае с художника. Момиченцето го завело в бедната къщурка. При влизането в къщата входната врата се откачила от пантите и паднала на земята.
В знак на благодарност към художника, благородният баща решил да направи много специален подарък. Той му подарил най-красивата си врата.
От момента, в който поставили новата врата, къщата на художника променила своя облик. Привлечени от красотата на подаръка много хора започнали да проявяват любопитство към малката къщурка.
След като отваряли вратата, посетители виждали красивите творби на художника и онемявали пред неговия талант. Постепенно вестта за картините му се разнесла надлъж и нашир и започнали да прииждат хора от всякъде, за ги видят и купят. Художникът се превърнал от беден човек в богат и известен творец.
До ден днешен почитателите на художника влизат в богатия му дом през красивата врата, която му подарил бащата на малкото момиченце. Той вярва, че тя е с вълшебни способности, защото е довела хората в неговия дом и благодарение на това е станал известен. От тогава и започнал да обръща внимание на входните врати на съседите си.
Художникът не осъзнавал, че всичко, което е постигнал е благодарение на добро му сърце, с което е успял да развие таланта на детето.