Навярно повечето от нас са се „сблъсквали" в някакъв момент от живота си с това понятие. Навярно то буди неразбиране у повечето хора. Ето защо би било много полезно да се запознаем със същността на думата „кредит" както и с родовото й понятие „потребителски кредит".
Кредитът представлява вид търговска сделка. Това е двустранен договор, според който едната страна (финансова институция или фирма) се задължава да отпусне парична сума (реална или виртуална) на другата страна (физическо или юридическо лице) при условието това лице да върне предоставената парична сума за определения в договора срок включително и начислената за срока лихва.
Началото на кредитната система може да бъде проследено чак до дълбока древност когато все още е съществувала натуралната размяна на стоки между лицата като вид търговски обмен. Много по – късно във Вавилон (1000г. пр.н.е.) се появява и предшественикът на съвременните банкови институции – лихварството. То е свързано с откриването на ценния метал злато и неговото търсене сред заможните слоеве на вавилонското общество. През късното средновековие се появяват и първите банки. Интернационалната банка на Косимо де Медичи от средата на XV век е пример за усъвършенстването на търговските отношения. Тази изключително влиятелна за времето си банка е била със седалище във Флоренция и е имала разклонения както в други италиански градове, така и във френското градче Авиньон и в Лондон. В последвалите столетия и до днес банките и банковата система играят много важна роля в световните събития.
Потребителски кредити като подвид на банковият кредит притежава всичките му характеристики. Това представлява двустранен договор, тоест съществуват права и задължения и за двете страни по него. Друга негова характеристика е, че последиците за страните настъпват след сключването на съгласие (консенсус) между страните, изявяващо се в подписването му от двете страни. Потребителският кредит е възмезден договор – за предоставената му от банката парична сума лицето е длъжно да заплати допълнително възнаграждение за банката (лихва). По закон единствената позволена форма за сключване на договор за кредит е писмената. Всички други форми са недействителни. В момента на сключване на договора ползите за страните са известни – ясна е лихвата, срокът и т.н. Може да има клаузи в договора, уговарящи промяна на лихвата в зависимост от настъпването на определени събития.Според срока на връщане кредитът може да е краткосрочен (до 1 година), средносрочен (1 до 5 години) и дългосрочен (над 5 години).
При отпускане на какъвто и да бил вид кредит банката се интересува от личността на кредитополучателя (неговите доходи, семейно положение и т.н.). Другото важно и задължително за банката условие е лицето да заяви предназначението на паричната сума по кредита. За потребителския кредит това предназначение е задоволяването на определени текущи нужди от кредитоискателя.