Българите „плъзнаха„ на работа в чужбина

Все повече хора взимат решение да напуснат границите на Република България и да търсят препитание в чужбина. Тава решение е взето на база икономическата обстановка у нас, на база състоянието на пазара на труда, а и до голяма степен от желанието в хората да се развиват и да имат по-обширна перспектива за кариерния си път. Затова и вече стотици хора заминават и си намират работа в чужбина. Преминавайки през две десетилетия преходен период от социализъм към демокрация и постоянната смяна на управление и институции хората в България изгубиха търпение и решиха да „ абдикират ” и да вземат най- правилното решение за себе си, за живота си и за децата си. Те избраха правилния път за кариерата си и започнаха работа в чужбина. Присъединяването на страната ни към двадесет и осемте през 2007 г. бе повратен момент както за цялата държава, така и за всички нас. Това отвори много вратички за нас българите, както и европейските „трудови граници”. Свободното движение на хора, стоки и капитали улесни още повече нашите съграждани и много от тях заминаха на запад да работя и търсят по-добра перспектива за себе си и семействата си. Към днешна дата не може със сигурност да се каже колко точно българи живеят постоянно извън пределите на родината, но имайки предвид отрицателния ни естествен прираст, то броя никак не е малък. Това въобще не е за подценяване, защото тенденцията се задълбочава и ежегодно все повече млади българи стягат куфарите да търсят работа в чужбина. Едни от най- популярните работни дестинации са Англия, Малта, Гърция, Франция, Дания, Кипър, Италия и други. А що се отнася до позициите, които заемат българите в чужбина диапазона е доста широко обхватен : от камериерки, готвачи, поддръжка в хотели , сезонни селскостопански работници до в пъти по- добре платените в чужбина лекари, медицински сестри, ай ти специалисти и инженери.