Работата в чужбина за някои е изход, за други начин на живот. Но защо се получава така, че сме принудени да напускаме родната си страна? Защо правителството разбира проблема, но не прави нищо за да го промени?
Пазарът на труда за българите е отворен от 01.01.2014 г. Имаме право да работим в Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Дания, Ирландия, Обединено Кралство, Гърция, Португалия, Испания, Австрия, Финландия, Швеция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия, България (и преди това), Румъния. Ясно е, че имаме право да работим в България, но проблемът е, че работата или я няма, или е подигравка с човешките права и нужди (поне на повечето работни места). Всички ние правим своя избор, за тези от нас, които са намерили мястото си тук, добра работа и уважение, животът е ТУК. За тези, които не са е ясно, че трябва да потърсят по-добър живот някъде в чужбина. Не само Европа, светът е отворен, с няколко клика на мишката можеш да намериш добро място, добра работа и съответно своя нов дом, или просто място, където да отиваш за няколко месеца, за да закрепиш семейния бюджет. В България вече има няколко доказани агенции за работа в чужбина, които не търсят просто някого, за да му вземат парите и той да не получи никаква услуга за тях, а търсят добри условия за българите, които търсят работа зад граница.
Много хора се притесняват, че в друга страна ще бъдат приемани като чужденци, емигранти, тежест на местната икономика и така нататък. В повечето случаи и тук в България българите биват третирани като чужденци, а това е болезнено. Затова за хората, за които работа в чужбина е изхода (решението на проблема), е лесно да изберат място, където поне ще оценяват труда им, личността им и ще бъдат по-добре платени отколкото тук.