„Изтичането” на младите хора в чужбина

След завършване на средното си образование младите хора на България все по-често вместо да изберат да започнат кариерния си път в собствената си държава избират работа в чужбина. Този техен избор е продиктуван от множество фактори , но сякаш най-големият мотиватор за младите хора е заплащането. Именно заради това те избират да напуснат пределите на родината и да започнат работа в чужбина.
Младите хора са много импулсивни, емоционални и нетърпеливи. Те нямат търпението с години да се трудят за да достигнат определено кариерно стъпало. Те нямат търпението с години да търпят заплащането, което получават да не отговаря на трудът, който полагат и затова заминават да работят в чужбина.
Всички хора, които заминават да се трудят в чужбина плащат много висока цена затова, тъй като са далеч от дома и семействата си , но поне знаят за какво работят. Знаят, че трудът им има цена и на края на месеца със сигурност ще получат заплатата си. Знаят, че са оценени и трудът им има значение, а не се чувстват недооценени на фона на заплатите, които са получавали или са щели да получават в България.
Казах, че заплащането за младите хора, а и не само е един от основните им трудови мотиватори, но не е единствен. Това е една от основните причини след безработицата, поради които хората напускат пределите на държавата, но не и единствената. Нашите съграждани се научиха да оценяват и да обръщат все по-голямо внимание на трудовата среда, на трудовия колектив, на условията на работа, на спазването на трудовите им права. Именно поради нехайното отношение на множество работодатели към всички тези фактори влияещи на трудовата мотивация на служителите и работниците, както и на избора им къде да работят всяка година се увеличава броят на хората, които са избрали работата в чужбина. Работейки в чужбина хората знаят, че трудът им ще бъде оценен и заплатен достойно.
И все пак ми се иска да вярвам, че с напредването на възрастта и личното помъдряване всеки, които е решил да замине в чужбина ще осъзнае, че наистина камъкът си тежи на мястото и ще се завърнат по-опитни и търпеливи, и ще дадат своя принос за просперитета на родината.