Изборът да работя в чужбина

В днешната сложна и трудна социално- икономическа среда в нашата страна пред хората все по-често стои изборът дали да изберат работа в чужбина или да продължат да се самозалъгват, че това , което печелят съответства на труда, който полагат.
Голяма част от хората в нашето общество не искат да приемат, че положението, в което се намират самите те , а и цялата държава и нейните институции е съзнателен наш избор. Всичко зависи от самите нас, от това какви решения взимаме, от това колко време стоим безучастни на случващото се около нас, от това дали сме част от гражданското общество или такова въобще не съществува в нашата страна. Всичко зависи от това, с колко се задоволяваме, дали искаме още и още или просто повдигаме рамене и твърдим, че нямаме изход, че нямаме избор.
Е да, ама НЕ. Избор винаги има. Достатъчно е сами за себе си да решим какво искаме, как го искаме и кога го искаме. Когато не става тук решението е работа в чужбина. Хората казват, че работата си е работа където и да се върши, че никъде няма лесно. Да и това е вярно, но също така е вярно, че оценената работа е по-лесна. По- лесно се работи, когато знаеш, че дадеш ли ще получиш, а не чакаш с месеци да получиш изработеното.
Смелите и решителните хора не могат да стоят и да чакат някой да реши техните собствени проблеми. Те не стоят и не обвиняват държавата, политиците и кой ли още не за състоянието им. За всичко, което имаме или нямаме е виновна единствено и само нашата нерешителност.
Хората, които избират работата в чужбина не са авантюристи. Те просто държат здраво юздите на собствения си живот и знаят кога и накъде да завият. Те знаят какво искат, знаят как ще го постигнат, но осъзнават и колко ще им струва това. Знаят, че ще напуснат родината, семействата и децата си. Те знаят, ще бъде трудно много трудно да се адаптират в една нова среда сред непознати хора и чужд език. Те знаят,че много дълго време единствената им връзка с близките ще е Skype, но въпреки това избират работата в чужбина, защото животът обича смелите.