Един странен човек броди из медийното пространство на България. И Оскар Уайлд би завидял за този нашенски персонаж, който със сигурност би станал повод за съвременно издание на „Портретът на Дориан Грей" – един роман за суетата, лудостта и отчуждението. Казват, че ключовият въпрос в романа на Уайлд е: „Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?"
Съвременното издание на този роман спокойно може да има български вариант със заглавие „Портретът на Антон Тодоров" – скандален политолог, журналист, романист и всякакъв друг специалист, който обича да прави портрети всякакви и справки за всеки...
„Тодоров обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване. Като всеки ментално особен тип, той има блестящ поглед и подрежда умозренията си гладко в такива аналитични вакханалии ...", написа една известна журналистка в личната си страница.
Та как да не се зададе въпросът на Уайлд!
Ако на този човек му беше дадена възможност да решава човешки съдби, затворите нямаше да стигнат, библиотеките нямаше да поберат документите в личния му архив, а най-интелектуалното занимание щеше да е безпардонното храчене в личното пространство на хората и опиянението от измислената там воня. И това можеш да си го правиш като „политолиог на свободна практика", „журналист на свободна практика", „социолог на свободна практика", „неосъществен Джеймс Бонд... на свободна практика" или най-обикновен „надзирател", който дебне за конспирация от всеки ъгъл, водопровод, кухня, строеж или най-обикновено телевизионно студио. За такива епохални по своята екстремност занимания, човек трябва да е завършил не само курсове за „машинописка", „готвач", „строителен бояджия" или „водопроводчик". За подобно призвание трябва да си ощастливен свише и от още нещо – „желязна психика", която да не е оценена от всякакви служби – от окръжни полицейски управления, та чак до Старозагорския затвор.
Е, „репресия" от подобен род върху такива таланти, сънуващи постоянно наградата „Пулицър", може да докара депресия, комплекс или най-обикновена мисловна извратеност. И парадигмата на тази извратеност е проста – „баща ти е комунист и ти си комунист". Значи ли това, че ако брат ти е бандит и ти си бандит?
Всъщност ситуацията е доста неудобна. Как при тези обстоятелства на недооценена „желязна психика" да не се почувстваш като супер спец по международните дела, да нямаш „странен блясък в очите" и да не мислиш на руски, докато изследваш астрологичните влияния върху всякакви гадни типове-агенти, населили родното, международното и галактическото пространство? Кой знае, може и да има връзка между астрологията и външната политика, но явно анализаторът на свободна практика Антон Тодоров не е анализирал както трябва разположението на звездите, когато и от външното министерство са му показали пътя към свободата на...свободната практика.
Каква полза има човек да спечели целия свят, ако погуби душата си?"