България е на опашката по отношение изграждането на качествени пречиствателни станции
България е на опашката по отношение изграждането на качествени пречиствателни станции
Едва ли бихте се учудили ако Ви кажем, че държавата ни е доста изоставаща по отношение на развитието на инфраструктурата си в сравнение с повечето европейски и световни страни. Градове без канализация. Масово изхвърляне на отпаданите води, (в това число и силно замърсените индустриални води) където може. Немарливото отношение към водите и природата рано или късно окаже своето негативно въздействие върху много сектори - здраве, туризъм, икономика .. Важно е да се вземат мерки и да се пуснат в експлоатация повече пречиствателни станции.
Факт е, че според Директива 91/271/ЕС за отпаданите води до края на 2010 г. във всички по-големи градове е трябвало да разполагат със собствени пречиствателни станции. Нещо, което както знаем почти нищо не се случва. Съвсем повърхностен поглед би ни дал база за сравнение къде сме ние. Например у нас от около 390 общински общини само една разполага с работеща пречиствателна станция. Бихме могли да добавим и фактът, че много от конструираните пречиствателни станции изобщо не отговарят на съвременните изисквания за изходно качество на водата. В по-голямата част към малкото работещите пречиствателни станции е нужно да се добави разширение и реконструкция. Много от съществуващите в страната пречиствателни станции реално работят под проектния си капацитет. Има доста голям набор от причини, поради които сме свидетели на тази почти трагична ситуация. От една страна имаме несъгласуваност, на почти всички нива, в изграждането на канализационната мрежа, а от друга често срещаното не довършване на строителството и различните съоръжения в това отношение и пречиствателните системи. В други случай с цел да се икономиса някои друг лев се използват най-евтините пречиствателни станции т.е. септични ями, към които рядко се инсталират допълнителни технологични системи. Изключително куриозни са и случаите на многогодишна експлоатация на временни инсталации. Не адекватна поддръжка. Сред причините за грозната и заплашваща екологичното равновесие на страната ни са застрашени са липсата на синхронизация и ниското ниво на автоматизация при управлението и контрола на процесите.
Ако добавим и това, че обичайно строителството на пречиствателни станции е почти обичайната практика строежът на пречиствателни станции да продължава повече от 10-15 години. (Докато се построят и е време да се ремонтират).
Разбира се проблемите в повечето случаи са комплексни бихме могли да посочим няколко от най-често срещаните - слабо проектиране, твърде бавно и неефективно планиране, тромавост по отношение на завършването на пречиствателните станции, купчина причини за забавянето им за експлоатация, често тези и много други проблеми са свързани с ясен финансов план и идея от къде да бъдат финансирани проектите.
Но всички сякаш забравят! Природата не може повече да чака! Замърсяването трябва да спре. Едва ли са нужни особени аргументи, за да ви убедим, че днес мисията да се опази околната среда и свидната ни българска природа не търпят отлагане. Едва ли с чиста съвест ще се обвинява някого, ако самите ние допуснем в околната среда да се изсипят купищата вредни вещества, които се съдържат в битовите отпадни води. Все пак това нехайство ще се отрази много негативно здравето ни.
За в близко бъдеще се твърди, че ще има програми за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води, в комбинация с канализационни етапи. Но реално се прави твърде малко. Разумно е хората да се обединят и да започнат сами да разрешават проблемите с водата. Факт е, че мръсната вода, която се излива просто така е генератор на болести, зарази и лоши миризми. Инвестирането в подходящи пречиствателни станции може на пръв поглед да изглежда скъпо, но реално това ще разреше много проблеми за в бъдеще време, в това число здравословни, екологични, а пестенето на вода със сигурност ще се отрази положително на и без това изтънелите портфейли.