Всеки човек трябва да работи - това може да е неприятно твърдение за някои от нас, но за добро или лошо е неоспорим факт. Под "работа" не следва да се разбира само и единствено отиването до службата и прекарването в нея на 8 или повече часове, а всяко едно действие, което ние извършваме с цел нашето усъвършенстване.
Това автоматично означава, че в един момент достигаме до точката, в която фирмата, за която работим не може да ни осигури нужното развитие. Дори и да полагаме максимални усилия за нещо повече, то ние не може да го постигнем, защото сме ограничени от възможностите на позицията, която заемаме. От този момент насетне ние започваме да забелязваме много неща, които преди това съзнателно или не сме игнорирали. Например отношенията между ръководството и служителите, между самите служители, както и между мениджърите. Прави ни впечатление местоположението на службата (примерно ако е много далеч и нямаме осигурен фирмен транспорт). Замисляме се над перспективите за тази компания в бъдеще и до каква степен можем да бъдем лоялни към нея. Започваме да се питаме дали месечното възнаграждение, което получаваме действително отговаря на полаганите от нас усилия и ако да дали няма някаква друга възможност за увеличението му чрез поемане на повече отговорности. Последното би могло да осигури и нови предизвикателства за тази работна позиция, което означава и ново поле за развитие. Преценяваме и до каква степен нашите препоръки и предложения за развитие на компанията са били взети предвид и дали сме имали възможността да ги реализираме изцяло, както и много други въпроси.
Естествено не забравяме и всички хубави моменти в нея, както и всички похвали за добре свършена работа, които сме получавали. В никакъв случай не искаме да изглеждаме, че сме неблагодарни, особено ако сме прекарали повече от няколко години в тази компания.
Но все пак сме достигнали до максимума на развитието ни на това работно място! Какво правим тогава? Решението е много просто! Първо преценяваме дали можем да отправим някакво ново предложение към ръководството на компанията, което да осигури допълнителни печалби и (съвсем логично) допълнително поле за развитие. Оформяме го и го представяме пред преките ни ръководители. Ако имаме шанса то да бъде прието, то това е чудесно! В противен случай може би трябва да се замислим над въпроса: "Дали да напусна работата си?"
Няма какво да се лъжем - ситуацията в България не е розова, откъм различни кариерни възможности. Точно поради тази причина голяма част от хората не биха се решили да напуснат сегашната си работа, защото ги е страх, че може да не успеят да намерят нова. Друг момент, който не бива да бъде подминаваме с лека ръка, е свързан с въпроса дали на новата позиция ще имаме по-голямо поле за развитие или ще сме сбъркали в преценката си.
Тези притеснения съвсем не са неоснователни! Ето защо преди да вземем важното решение за промяна в кариерното ни развитие трябва първо да се самоопределим дали сме готови да бъдем кандидати за нова работа и ако да, то какъв тип сме.
Възможностите са няколко:
- активни кандидати (хора, които непрекъснато търсят работа по работните борси);
- активно-пасивни кандидати (специалисти, които в момента работят, но поради някаква причина не се чувстват сигурни в позицията, която заемат и търсят нови кариерни възможности);
- пасивни кандидати (специалисти, които работят и не търсят работа, но биха били склонни да приемат предложение за ново кариерно развитите, ако то отговаря изцяло на изискванията им).
Повече по темата можете да прочетете в статията: Активен или пасивен кандидат за работа? Каква е разликата?
След като сме се самоопределили към кой вид кандидати спадаме, то от там насетне следва да помислим как да действаме, за да открием новата кариерна възможност или още по-добре - тя да ни открие нас самите! Ако сме активни кандидати, то със сигурност ще поискаме да използваме някакво решение, което да ни позволи да получим достъп до актуални работни позиции, които отговарят на нашите умения. За останалите видове, то ще е най-добре да получим предложение за работа, чрез препоръка от наш приятел, който е зает в друга компания. Това може да стане чрез комуникация с нашите контакти и чрез разяснение на причините, поради които бихме искали евентуално да напуснем сегашната си работа. Но няма ли да е по-добре, ако съществува онлайн решение, чрез което лесно можем да определим кои от нашите контакти в социалните мрежи могат да ни осигурят препоръка за позиция в тяхната компания и същевременно да им даде основание да ни препоръчат?
Добрата новина за всички видове кандидати (активни, пасивни или активно-пасивни) е, че такова решение вече съществува и то е достъпно и за българския пазар! Това е новата платформа за social jobbing - Share.jobs. Чрез нея само с един клик можете да създадете професионално CV, базирано на данните в социалния Ви профил във Facebook или LinkedIn, което после да допълните и/или редактирате за отрицателен период от време. След това ще можете да поканите Вашите приятели и така да разширите персоналната Ви кариерна мрежа, което ще Ви позволи да откриете много и различни кариерни възможности! А колкото до активното търсене на работа - алгоритъмът на Share.jobs подбира възможно най-релевантните кариерни възможности, стига информацията във Вашето CV да е попълнена коректно!
Мога да пиша още много за мощта на Share.jobs, но най-добре е Вие самите да се убедите в нея! Това решение може да Ви помогне в откриването Ви от най-добрата работа. Неслучайно мотото на този сайт е Where the job hunts you!
Но дали ще изберете това онлайн решение или ще предпочетете да търсите препоръка за работа или работна позиция чрез други борси, то трябва да сте наясно с едно: напуснете Вашата работа само ако сте открили нова възможност за развитие и сте убедени, че ще бъдете наети! Следвайте мечтите си и не се ограничавайте!
Желая Ви успех!